seks izle porno izle porno izle

Искрено и лично

Нещата, които пиша за себе си

Един ден във ФМИ – или какво може да ти причини ФМИ

Искрено и лично No Comments

Колко хубаво си сънувам едни готини, неособени матрички… тъкмо да ги транспонирам в детерминанти и ме събужда положително ориентирания ми часовник. Виждам как едно интегралче е кацнало на прозореца и ми пее. Енкапсулирам се, слагам си делта шапка, понеже отвън е такъв полиморфизъм, че дори камъните се диференцират от студ. Качвам се в затворения интервал 94, а вътре е пълно с леви и десни околности на епсилон. При това всичките положителни. Направо да ти падне делта шапката. Гледам една колежка с такава параметрична крива и такъв диференциал, че автомата ми сам се детерминира. Търся си детерминантата, но не я намирам. Май съм я забравил вчера като бутах гювеч в матрицата с боклуците.
Слизам на спирката и по един от маршрутите в мултиграфа се запътвам към ФМИ. Изведнъж огладнявам. Използвам примката на химическия и отивам да си купя едно ирационално парче πца. Насочвам се отново към ФМИ, като по пътя срещам толкова неориентирани графи, че дори и Дийкстра не може да ги траверсира.
Отивам на лекция по “Идемпотентните безкрайни алгебрични структури и програмиране на епсилони, делта-мултиграфи и елементи на транспонирания анализ”, съкратено ИБАСИПРЕДМЕТА. Лекцията минава скучно – като основна граница след 10 определени интеграла с рационални функции на две променливи. С ε > 0 закъснение ни пускат в почивка. Всички се изнизваме в ред на Тейлър през вратата докато не остават само най-простите производни. Пред барчето на първия етаж се заформя доста дълъг полином. Докато влезем ще ни се разкаже и долната и горната граница. Връщам се обратно с δ > 0 закъснение и усещам как ще трябва да ми правят афинна операция на сърцето при вида на дъската.
След три часа без спирка излизам като неопределен интеграл на прекъсната функция. Някъде съм си изгубил променливата и съм останал само по константа с окапал диференциал.
Сетих се, че нямам пукнат регулярен израз в джоба.
Хващам интеграл 94 в пробита околност на химическия факултет, а той е пълен като елементите на редицата 1/x около нулата. Диференциала не ми се побира и едва се интегрирам до вратата. Слизам на Манджа стрийт, а там ми правят толкова мазен бургер, че още малко и стомаха ми ще дивергира.
Вървя си аз към блока както ξ между точките на крайното разбиване наречено Студентски град. Минавам през Баба Яга. След като си купих 200ml о-микрон осъзнах, че до края на седмицата ще карам само на празната дума, останала в хладилника. Единственото нещо, което ми остана е да очаквам следващия ден във ФМИ, където ще се забавлявам с интеграли до 22ч.

Written by Georgy Angelov & Alexander Tsvetanov.

Share this

Leave a Comment

Couldn't connect to server