seks izle porno izle porno izle

Георги Ангелов

It’s the end of the world! Now what?

Искрено и лично 1 Comment

10 years ago the Earth was a different place – the technological advance had shaped our world in an unthinkable way. It is 2023 – only 10 years after our world turned around. I can barely remember my life before the day everything stopped working. Since I was young I had big interest in technology and more specifically – computers. Computers… Those electronic devices had incredible power to perform huge amounts of calculations in a blink of an eye. We could visualize entire virtual worlds, we could see and talk to people on the other side of the globe, we could do so much… and then everything stopped working.

We call it “The blackout”. It was my birthday – the third of November, 2013. I was talking to my mother on the phone when it turned itself off. I thought it was just my battery and tried to use the Internet to call her again. But I couldn’t. Imagine my surprise when nothing worked. There was no electricity, even the devices with batteries couldn’t turn on. My watch had stopped at 15:30. It never moved again.

I studied Computer science at the Sofia University, thinking I would master the art of programming, I would get an interesting and highly paid job. I couldn’t have been so wrong. That day, my birthday, the demand for programmers fell to zero. That happened with all professions. There were no jobs left. Why? Because we had formed a symbiosis with the electronics. And they were gone.

Almost all of the cars couldn’t start. Those that did were really old ones without electronics, but that didn’t matter because they eventually ran out of fuel. The people with those cars were lucky to escape the city before the people turned against each other.

When every electronic circuit on the planet stopped working, everything collapsed. The supplies were quickly exhausted, there was no water and no food. There was no way we could get information other than person to person. What was in the stores was either sold out on the fourth of November, or stolen on the next day. The money had no value. The smart people left the big city. It was either stay and be killed by hungry people who wanted your food, or leave and take your chances in a small village. At least there the people had better chances of survival because of the animals and vegetables they were growing themselves.

You would ask “What about the government? What about the police?”. They went down first. The government collapsed. It wasn’t really stable even when the electronics worked. And a police without a law was even worse than no police.

So what happened next? And how am I able to write this, 10 years after the end of the world? That’s a subject of another story, and I don’t have much time left. Long story short – I got lucky.

I am with a group of people in a small village near the Danube. It’s 2023 but we are living in the 15th century. We grow our own food, we have cattle and we go fishing regularly. We are not many – only 30 people, but we have developed our own little utopia. We are all friends here – old and young. Every one of us work hard every day to make a living. When I’m not working out in the field or feeding the goats, I teach the kids elementary math, biology, physics and some literature. However, books are really hard to find. A few months after The blackout people started to use books to make fire for warmth. It hurts me to think that the next generation will never know what the world was like before. They would never have access to the same amount of information I had. That’s why I was doing the best I can to remember everything and pass it on. I’m holding in my hand the last pen in 100km radius, and the last few sheets of paper.

There are other villages like ours. Some are smaller and some are larger. Once a month we trade goods with the neighboring ones. If you asked me ten years ago what would be the fastest transport in 2023, I would probably say some kind of a flying car. Now the horse is man’s best friend.

Last time we traded with one of the villages we heard rumors that some kind of new organization has formed. People with swords and guns stolen from what used to be military warehouses want to take control of our lives. They just arrived and our only two options are to work as slaves or …

 

Today, the third of March 2023, the world ends again.

 

WEBLOZ ’12 – презареждане

Искрено и лично No Comments

Много бях щастлив, когато бях поканен за жури на състезанието, но сега съм още по-радостен и доволен. Най-категорично мога да заявя, че това е най-доброто състезание за програмиране в България! Всичко беше на много добро ниво – организацията, проектите, наградите и журито (хехе).

Видяхме се с Иван Савков и Крис Георгиев, които бяха жури на категорията Уеб дизайн. Отново се срещнах с Тихомил Кулев и Атанас Георгиев, които ме оценяваха, когато бях от другата страна на барикадата. Запознах се с един куп хора, включително и с Борис Червенков, който също беше в комисията за Интернет програмиране. Говорих си също с участници – познати от миналата година. Всички тези хора създадоха най-добрата атмосфера за провеждане на едно състезание. Бях сред приятели – забавлявахме се, коментирахме различни теми и си прекарахме страхотно!

След регистрациите в петък имаше и културна програма – театрална постановка под заглавието “Секс, наркотици и рокендрол”. Като цяло беше много интересно, но най-вече ми хареса частта с рокендрола. Не съм почитател на театъра, но останах доволен.

 

Събота, освен всичко, беше и ден за работа. С Иван станахме в 07:00 за да закусим преди да започнат представянията, което само по себе си се оказа трудна задача. Хапнахме малко в ресторантчето на комплекса и се запътихме към залите за презентации. Бяхме още сънени, но трябваше бързо да се събудим, защото в 08:30 започнаха защитите на проектите. Както и се очаква ние с програмистите вървяхме по-бавно отколкото дизайнерите. Общо взето гледахме кода, слушахме презентацията и си водехме записки едновременно, като се чудехме за какво да се заядем… ъъъ … какво да попитаме :) . Отне ми 2-3 проекта време да вляза в ритъм. След като приключеше участникът ние му задавахме въпроси, най-често свързани с кода на проекта – все пак това е, което оценяваме основно. Тихомил ни принтира един лист с надпис “SQL INJECTION!!!”, който редовно размятахме пред участниците :D

След като свършиха представянията трябваше да дооформим точките и да направим класирането. Тихомил ни изгони в залата за Уеб дизайн, за да си вършим работата на спокойствие, a той започна презентацията си. Частта с класирането беше трудна. Първо място си го заслужиха Иван Пенчев и Георги Костадинов с впечатляващият проект interest.in. На кратко – интересни и различни технологии, изпипани детайли и добра идея.

На второ място също е миналогодишен участник в състезанието – Атанас Господинов, който на Webloz’11 беше в категория 5-8 клас и тогава спечели първо място. Проектът му беше много интересен и напълно приложим във всички училища.

Вечерта на банкета беше супер. Говорихме, забавлявахме се и рожденика Теодор Цветков почерпи :D

На другата сутрин станахме с Иван и се включихме в приготовленията за награждаването. Започна с 15 минути закъснение, което на този вид състезания си е направо пътуване назад във времето. Наградите бяха доста големи – по един телефон за първо, второ и трето място, както и парична награда и безплатен хостинг пакет от Суперхостинг. (В последствие се оказа, че гаранционните карти са “леко” оплетени :D ) Имаше както поощрителни, така и специални награди на журито. Специални награди получиха няколко участника, от които Иванка Тодорова за най-бърз напредък. Между другото много се радвам, че се видях и с нея.

Раздадоха се един куп награди – телефони, книги, пари и … една ябълка. Ябълката беше наградата на Тедо за най-голям спамер в Twitter.

След награждаването си направихме няколко общи снимки.

Знам колко е клиширано, но още веднъж искам да благодаря на организаторите и спонсорите на състезанието, без които то нямаше да е реалност. Благодарности и на участниците, които бяха на доста добро ниво и направиха съставянето на класирането трудно :)

Fabric.js – интерактивен HTML5 Object model

Програмиране No Comments

HTML5 навлиза с пълна сила в живота на уеб разработчиците. Въпреки, че спецификацията му се променя почти ежедневно (living standard), има неща, които вече са се утвърдили и имат широка поддръжка от съвременните браузъри. Като например canvas елемента. Елемент не е точната дума в случая, защото canvas е много повече от това. По-скоро мога да го определя като едно доста интересно API за рисуване на 2d и 3d неща директно с JS. “Интересно” смятам, че е най-точната дума в случая, защото е доста нестандартно и същевременно предлага много възможности.

Обаче колкото и да е добре направено все пак работи на доста ниско ниво (разбирайте примитивни векторни форми и директен достъп до пикселите на bitmapи). Още повече, че canvas не е само средство за чертане и рисуване. Щом участва JS всичко може да стане динамично.

А щом нещо работи на ниско ниво е хубаво да има и добра абстракция за него. Fabric.js е една такава абстракция, която ми влезе под кожата последната седмица. Fabric.js е JavaScript библиотека за работа с canvas. Има хубава обектно-ориентирана йерархия и позволява лесно неща като местене, оразмеряване и завъртане на обекти с мишката. Има демо тук .

Но има някои неща, които не са имплементирани. Като например работа с bitmapdata (и общо взето не-векторни неща). И понеже като ми влезе една муха в главата трудно излиза, го форкнах в github и започнах да си играя с него. Под ‘играя’ да се разбира ‘модифицирам’. Първо го направих да приема top/left координати за обектите, тъй като бяха center базирани (като дадеш на квадрат top: 0, left: 0 се вижда 1/4 от него). Оразмеряването на неща направих в стил а-ла-фотошоп с всичките му особености като shift и alt. Ето демо. Сорса на форка ми е тук.

Ще спра дотук. На който му е интересно ще поразгледа линковете в статията. Ако не ви е интересно… еми съжалявам, че си изгубихте времето да четете.

Един ден във ФМИ – или какво може да ти причини ФМИ

Искрено и лично No Comments

Колко хубаво си сънувам едни готини, неособени матрички… тъкмо да ги транспонирам в детерминанти и ме събужда положително ориентирания ми часовник. Виждам как едно интегралче е кацнало на прозореца и ми пее. Енкапсулирам се, слагам си делта шапка, понеже отвън е такъв полиморфизъм, че дори камъните се диференцират от студ. Качвам се в затворения интервал 94, а вътре е пълно с леви и десни околности на епсилон. При това всичките положителни. Направо да ти падне делта шапката. Гледам една колежка с такава параметрична крива и такъв диференциал, че автомата ми сам се детерминира. Търся си детерминантата, но не я намирам. Май съм я забравил вчера като бутах гювеч в матрицата с боклуците.
Слизам на спирката и по един от маршрутите в мултиграфа се запътвам към ФМИ. Изведнъж огладнявам. Използвам примката на химическия и отивам да си купя едно ирационално парче πца. Насочвам се отново към ФМИ, като по пътя срещам толкова неориентирани графи, че дори и Дийкстра не може да ги траверсира.
Отивам на лекция по “Идемпотентните безкрайни алгебрични структури и програмиране на епсилони, делта-мултиграфи и елементи на транспонирания анализ”, съкратено ИБАСИПРЕДМЕТА. Лекцията минава скучно – като основна граница след 10 определени интеграла с рационални функции на две променливи. С ε > 0 закъснение ни пускат в почивка. Всички се изнизваме в ред на Тейлър през вратата докато не остават само най-простите производни. Пред барчето на първия етаж се заформя доста дълъг полином. Докато влезем ще ни се разкаже и долната и горната граница. Връщам се обратно с δ > 0 закъснение и усещам как ще трябва да ми правят афинна операция на сърцето при вида на дъската.
След три часа без спирка излизам като неопределен интеграл на прекъсната функция. Някъде съм си изгубил променливата и съм останал само по константа с окапал диференциал.
Сетих се, че нямам пукнат регулярен израз в джоба.
Хващам интеграл 94 в пробита околност на химическия факултет, а той е пълен като елементите на редицата 1/x около нулата. Диференциала не ми се побира и едва се интегрирам до вратата. Слизам на Манджа стрийт, а там ми правят толкова мазен бургер, че още малко и стомаха ми ще дивергира.
Вървя си аз към блока както ξ между точките на крайното разбиване наречено Студентски град. Минавам през Баба Яга. След като си купих 200ml о-микрон осъзнах, че до края на седмицата ще карам само на празната дума, останала в хладилника. Единственото нещо, което ми остана е да очаквам следващия ден във ФМИ, където ще се забавлявам с интеграли до 22ч.

Written by Georgy Angelov & Alexander Tsvetanov.

Chrome extension – Тъмен скин за Youtube

Програмиране No Comments

На 31 март беше Часът на Земята. Идеята беше в един и същи час всички да си угасят лампите.

По-интересното е, че Youtube бяха сложили един ключ, с който се превключваше от светлосивия към черен дизайн. Тъмното е наистина много удобно вечер, на изгасена лампа. Не дразни толкова и можеш да си гледаш видеото нормално, без да ти свети монитора в очите.

Беше ясно, че това е временно и този ключ на следващия ден няма да го има. За това реших да си направя малък плъгин за Chrome, който вкарва тъмния дизайн в Youtube дори след като го разкарат. Ето го резултата - Dark Skin for Youtube™ . Просто цъкате Add to Chrome и вече Youtube ще ви е черен. Премахва се от опциите.

(more…)

Status report

Искрено и лично No Comments

Здрасти!

Не съм писал тук от няколко месеца. Станаха ли 6 вече? Е, реших вече да почна да пиша…. или поне ще се опитам :)  Тааа ще ви запозная накратко с нещата, които се случиха в последните месеци.

Като за начало – приеха ме в Софийския университет. И то в Компютърни науки – специалността във ФМИ, в която се влиза с най-висока оценка. По-висока от пълно 6 няма, така че всичко е наред :) Оказа се по-добре отколкото очаквах. Колегите са супер, разбираме се, забавляваме се и … учим, много ясно. Като стана дума за учене първата сесия вече мина със среден успех за мен 5.75 . Три шестици и една петица си изкарах.
В момента тече вторият семестър и положението с предметите е почти същото – 3 математики vs 1 програмиране, но това ще се промени догодина. Пък и не се оплаквам – не са чак толкова трудни неща ако човек учи от време на време. Не знам как така по всеки предмет има 50% скъсани. Както и да е, това не е мой проблем.
Вече живея в София в Студентски град. Изненадващо за мен свикнах много бързо с живота в Столицата.

(more…)